Готвачът на Тодор Живков – Бай Данчо: Людмила не беше отровена,пръв щях да знам
Живков не подаряваше жилища, плащахме ги. Кой е той? Йордан Стоичков – прочут най-много като Бай Данчо, е фамозен готвач, персонално определен от Тодор Живков и работил за него дълги години. Роден е на 12 октомври 1948 година в село Скрино, Кюстендилско. Напуска „ сладката “ работа през 1989 година по лично предпочитание, защото умората му пристигнала допълнително. Преди това е обиколил цяла България като съпътстващ личен състав на Тодор Живков. И до през днешния ден Бай Данчо продължава да работи, макар че е пенсионер.
– Бай Данчо, пенсионер си, само че продължаваш да работиш. Малка ли ти е пенсията?
– Правя го, тъй като обичам специалността. Пенсията ми е над 600 лв., само че не мога да не работя. Сега съм в бизнес център и сготвям там на чиновниците. Е, може да се каже, че хората работят повече онлайн, тъй като с тази пандемия липсва стълпотворението.
– Напоследък са доста предаванията по малкия екран за готвене, харесваш ли ги?
– Не всички виждам. Прави ми недобро усещане, че заобикалят типично българските предписания, както и загатват с неприятно „ Балкантурист “. Не бива по този начин, каквото и да е, би трябвало да се стъпи на някаква основа. Ето шопската салата е измислена от „ Балкантурист “, не може да градиш, в случай че отричаш всичко направено положително преди теб. Иначе имам хубави връзки с началник Иван Манчев, взел участие съм в негови излъчвания.
– 20 години си изкарал в кухнята на Тато. Как попадна там?
– Уволних се от казармата и работих на Копитото. Там се срещнах с сътрудник, който ме заведе в кухнята на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Бях 21-годишен. После към този момент разчитах единствено на себе си, на 31 години станах готвач на Живков. Бях зает с него непрекъснато. През седмицата бях в Банкя, уикенда по ловните пътеки, моите деца пораснаха без мен, жена ми сама ги отгледа.
– Каква беше първата ви среща с някогашния Първи?
– На една закуска се видяхме. Той ме пита: „ Тебе кой те е учил да правиш качамак? “, споделям: „ Бай Христо “. А той вика: „ А, бай Христо, аз съм го учил “, и се засмя.
– Давал ли ти е и на теб апартамент като на много известни персони?
– Той ни събираше всяка събота и ни питаше: „ Ти какъв брой деца имаш? Къде живееш? “. И по този начин разбра, че пребивавам в стая с две деца. След седмица ме извика и ми даде по-голям апартамент. За него бях привикан като очевидец по дело номер 1. Искам дебело да подчертая, че Живков даваше жилища, само че не ги подаряваше. Хората решаваха дали ще си ги купят, дали ще заплащат наеми. Аз през времето, до момента в който работих за него, не видях да е подарявал жилища.
– Вярно ли е, че Живков не е обичал да яде самичък?
– Да, Ани Младенова (личната медсестра на Живков – б.р.) сядаше до него. А като я нямаше, караше сервитьора да седне до него.
– Брежнев, Кастро и Саддам са яли от ръката ти. Освен диктаторите си хранил и всевъзможни непознати делегации, пратеници и дипломати. Трудно ли беше?
– Да, гледах все да ги впечатля. Брежнев да вземем за пример заповяда на своя готвач, помня, да се научи да готви като мен. Много хареса моите сарми. Те бяха елементарни сарми, от тези, които се подготвят във всяка българска къща. Брежнев обаче толкоз се възхити, че поръча да му сервирам всеки ден. И по този начин цяла седмица (смее се). Вкусни сарми стават с чубрица и джоджен, а „ душистая трева “, както й викаше Брежневият готвач, в Русия нямало.
Та след това му подарявахме и чували с чубрица. След този ден станах готвач на Живков. Не можеш да станеш персонален готвач на Тодор Живков с посредничество. Извоювал съм си мястото. Оттогава съм останал с доста забавни мемоари. Например помня Фидел Кастро. Беше 1973/74 година. Правихме огромна вечеря за 300 души под връх Мургаш. Много посетители, актьори и така нататък И когато свърши вечерята, Кастро се отби в кухнята и се здрависа с всички. Видя една бутилка алено вино на масата и потегли да се чука, ние тичаме да търсим чаши… Във „ Врана „ в резиденцията един път влезе, отваря фурните, гледа тавите, бърка с пръст и пробва. Яденето, което бяхме готвили за техническия личен състав, си хареса и изиска да яде от него. Той не ходеше по протокол, беше национален човек. Втория път, когато идва, бях към този момент първи готвач на Живков. Във „ Врана “ в двореца се разхождаше по алеите, охраните не могат да го настигнат. На другия ден им купиха колелета. В Боровец в двореца „ Царска Бистрица “ се беше спрял в гората и заговорил с горския… Всички те, известните, бяха естествени хора, натоварени с огромни задължения и отговорности. Е, някои се бяха надули. Но помня да вземем за пример шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави имаше ужасно светско поведение и образование. Беше хубав, строен, императрицата също. Ако инцидентно те срещнат да вземем за пример в коридора, няма да те подминат, същото беше и с Ким Ир Сен.
– Живков ходеше на лов с тези известни хора, а обичаше ли да яде дивеч?
– Никога не хапваше от него. От мръвките предпочиташе пилешко и агнешко – готвено със спанак, лапад, свеж лук.
– А гафове имаш ли?
– Помня на посещаване на руския дипломат в резиденция „ Студена “ над Перник имах малко време и забравих да разбъркам една от зелените салати. Неразбърканата сол се падна на Живков и ген. Кашев. В качеството си на мой шеф той щеше да вдигне огромна врява, само че Живков го обърна на подбив: „ Кашев, седни в този момент. Сбъркало момчето. Сложило за две стотинки сол, огромна работа. Ние вършим неточности къде къде по-големи, кой да ни държи на нас сметка “, въпреки всичко ме отбрани.
– Коя му беше обичаната гозба на Тато?
– Нещо без месо. За менюто му се грижеше здравната сестра Ани Младенова и тя решаваше какво ще яде Живков. Ако да вземем за пример ни каже, че е качил килограми, готвехме нещо по-леко. Лятото се е случвало да яде по цяла седмица раци и таратор, само че по негово предпочитание.
– Помните и дамата на Живков – Мара Малеева, тя бъркаше ли ви се в кухнята?
– Не. Тя беше изключителна жена. Много скромна, възпитана. Няма да не помни едно роднинско събиране, на което донесохме приготвена храна и единствено я сервирахме. След десерта Мара Малеева извика целия личен състав и ни помоли да седнем на масата. Накара Людмила Живкова да ни сервира и благодари за напъните, които сме положили. Мара Малеева не делеше хората и искаше децата й да се научат на труд. Нямаше лиготии при нея, те бяха честно семейство. Единствено когато беше пристигнала Маруся Мирчевска – първата жена на Владо, тя беше бременна в този интервал и се опитваше да се прави на освен това, само че не й се получаваше.
Живков беше индивидът, който държеше, без значение какъв брой високо си във властта, да уважаваш този, който работи за теб и под теб като служба.
– Знам, че си бил на работа в деня, в който е умряла Людмила Живкова.
– Да. Предния ден много дълго време бяхме с нея и татко й в Боровец в двореца, една вечер той имаше среща с партийния актив на Самоков във вила „ Кораба “. Мина събитието, певици, лакърдии и се върнахме в „ Царска Бистица “. Явно там са му съобщили за Людмила и той небрежно подвигна единствено водача и потегли през нощта. Охраните ги настигнаха чак на Щъркелово гнездо. Същия ден Людмила обядва при нас и отпътува за София. Чакахме я да се върне вечерта. Дори от баницата, която бях правил за мероприятието и бях запазил едно парче за вечеря. На другия ден ни разпоредиха да се прибираме и като пристигнахме в София, чухме по радиото, че е умряла. Що се отнася до тия приказки, че била отровена… Ако имаше нещо такова, първо мен щяха да ме извикат и да ме питат какво е яла. А такова нещо не е имало.
– Докога мислиш да въртиш черпака?
– Докато мога, до момента в който съм здрав и преносим, до момента в който не съм в тежест на сътрудниците си. Но годинките не простят на никого.
Инфо: Днес.БГ
